Кръст
"Земя - като една човешка длан"
Аз с мойта длан не мога да те меря -
че малка съм, далече съм... Но знай:
животът ми без тебе е химера,
илюзия е всеки земен рай.
Достойни раждаше през вековете,
които те възкръсваха от смърт.
Но днес къде, къде са ти Мъжете -
да те спасят и да те поведат?
И аз не съм достойна да те имам,
че хляба си посявам в чужда пръст.
Не ме щади. Осъждай ме, Родино.
Дано се счупи тежкият ми кръст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
