"Земя - като една човешка длан"
Аз с мойта длан не мога да те меря -
че малка съм, далече съм... Но знай:
животът ми без тебе е химера,
илюзия е всеки земен рай.
Достойни раждаше през вековете,
които те възкръсваха от смърт.
Но днес къде, къде са ти Мъжете -
да те спасят и да те поведат?
И аз не съм достойна да те имам,
че хляба си посявам в чужда пръст.
Не ме щади. Осъждай ме, Родино.
Дано се счупи тежкият ми кръст!
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
