Кръстопът

26 нояб. 2014 г., 22:11

Поэзия » Другая

496 0 2

/на Воймир Асенов/

Отминаха бързите влакове.

Последният - току що.

И пламнаха в миг като макове

хиляда въпроса: "Защо?"

Май трябва да хвърлям доспехите.

Защо ми е повече меч?

Не е ли красива утехата,

че жив съм след толкова сеч?

Какво, че мечтите са скършени?

Или че надеждите спят?

Не всичко докрая е свършено,

щом чувствам, че още съм млад!

Щом още летят пеперудите.

Понякога даже към мен.

И пърха сърцето ми - лудото,

с познатия, вечен рефрен...

Така че, дотук с барикадите.

Дотук с карнавала сълзлив!

Не е ли престижна наградата,

че въпреки всичко съм жив!

Че още се вслушвам във ромона

на моята си река

и мога със нея във спомена

целият да изтека.

1994