Кръстопът
/на Воймир Асенов/
Отминаха бързите влакове.
Последният - току що.
И пламнаха в миг като макове
хиляда въпроса: "Защо?"
Май трябва да хвърлям доспехите.
Защо ми е повече меч?
Не е ли красива утехата,
че жив съм след толкова сеч?
Какво, че мечтите са скършени?
Или че надеждите спят?
Не всичко докрая е свършено,
щом чувствам, че още съм млад!
Щом още летят пеперудите.
Понякога даже към мен.
И пърха сърцето ми - лудото,
с познатия, вечен рефрен...
Така че, дотук с барикадите.
Дотук с карнавала сълзлив!
Не е ли престижна наградата,
че въпреки всичко съм жив!
Че още се вслушвам във ромона
на моята си река
и мога със нея във спомена
целият да изтека.
1994
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
