VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
26.11.2014 г., 22:11 ч.

Кръстопът 

  Поезия » Друга
437 0 2

/на Воймир Асенов/

 


Отминаха бързите влакове.

Последният - току що.

И пламнаха в миг като макове

хиляда въпроса: "Защо?"

 

Май трябва да хвърлям доспехите.

Защо ми е повече меч?

Не е ли красива утехата,

че жив съм след толкова сеч?

 

Какво, че мечтите са скършени?

Или че надеждите спят?

Не всичко докрая е свършено,

щом чувствам, че още съм млад!

 

Щом още летят пеперудите.

Понякога даже към мен.

И пърха сърцето ми - лудото,

с познатия, вечен рефрен...

 

Така че, дотук с барикадите.

Дотук с карнавала сълзлив!

Не е ли престижна наградата,

че въпреки всичко съм жив!

 

Че още се вслушвам във ромона

на моята си река

и мога със нея във спомена

целият да изтека.

 

1994

 



 

 

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??