Кръстосвачът 2010
Да, небето над мен не е синьо.
И валят и дъждове.
Но с форсираните си турбини
аз сближавам светове.
Ето, идвам - бърз и нечакан.
И усмихва се моето лице.
Аз пътувам и денем, и в мрака.
И ме води моето сърце.
Приближавам - по път неизвестен.
Зная - всъщност нищо не знам.
Ала моите пориви - честни -
те горят, като огън във храм.
Тъй е - всичко е толкова неясно.
Но във мене шепти кръвта:
Разстоянието не е препятствие -
щом във нас гори любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Янев Все права защищены
