Кръстосвачът

stivi797 (Стефан Янев)
78 196

16 окт. 2013 г., 21:52

Поэзия

347 0 1

Да, небето над мен не е синьо.

И валят и дъждове.

Но с форсираните си турбини

аз сближавам светове.

Ето, идвам - бърз и нечакан.

И усмихва се моето лице.

Аз пътувам и денем, и в мрака.

И ме води моето сърце.

Приближавам - по път неизвестен.

Зная - всъщност нищо не знам.

Ала моите пориви - честни -

те горят, като огън във храм.

Тъй е - всичко е толкова неясно.

Но във мене шепти кръвта:

Разстоянието не е препятствие -

щом във нас гори любовта.