16.10.2013 г., 21:52 ч.

Кръстосвачът 

  Поезия
339 0 1

Да, небето над мен не е синьо.

И валят и дъждове.

Но с форсираните си турбини

аз сближавам светове.

 

Ето, идвам - бърз и нечакан.

И усмихва се моето лице.

Аз пътувам и денем, и в мрака.

И ме води моето сърце.

 

Приближавам - по път неизвестен.

Зная - всъщност нищо не знам.

Ала моите пориви - честни -

те горят, като огън във храм.

 

Тъй е - всичко е толкова неясно.

Но във мене шепти кръвта:

Разстоянието не е препятствие -

щом във нас гори любовта.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Зная - всъщност нищо не знам.
    Ала моите пориви - честни -
    те горят, като огън във храм."
    Браво! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??