Да, небето над мен не е синьо.
И валят и дъждове.
Но с форсираните си турбини
аз сближавам светове.
Ето, идвам - бърз и нечакан.
И усмихва се моето лице.
Аз пътувам и денем, и в мрака.
И ме води моето сърце.
Приближавам - по път неизвестен.
Зная - всъщност нищо не знам.
Ала моите пориви - честни -
те горят, като огън във храм.
Тъй е - всичко е толкова неясно.
Но във мене шепти кръвта:
Разстоянието не е препятствие -
щом във нас гори любовта.
© Стефан Янев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
