КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА

Защо така се отчуждихме?

Не си обичаме Рода.

Един друг си душите скрихме

и тръгнахме за хляб в света...

Не сме прикоткани във къщи...

И там с висок глас се дерем.

И сякаш сме снахи и тъщи...

И  просто чужд акъл не щем!

Все търсиме бели нечисти,

тоягите си все ядем.

И като тъмни егоисти,

не можем да се разберем!

Роднинската ни кръв не струва!

Студена е като вода.

Доброто покрай нас не струва,

загърбили сме любовта!

Дори си мразим и страната,

тъй както мразим и Рода...

Немили ходим по земята

И търсим в Чуждото, дома!