May 18, 2015, 12:03 AM  

Кръвта вода не става

  Poetry » Civic
623 1 1

КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА

 

Защо така се отчуждихме?

Не си обичаме Рода.

Един друг си душите скрихме

и тръгнахме за хляб в света...

 

Не сме прикоткани във къщи...

И там с висок глас се дерем.

И сякаш сме снахи и тъщи...

И  просто чужд акъл не щем!

 

Все търсиме бели нечисти,

тоягите си все ядем.

И като тъмни егоисти,

не можем да се разберем!

 

Роднинската ни кръв не струва!

Студена е като вода.

Доброто покрай нас не струва,

загърбили сме любовта!

 

Дори си мразим и страната,

тъй както мразим и Рода...

Немили ходим по земята

И търсим в Чуждото, дома!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...