КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА
Защо така се отчуждихме?
Не си обичаме Рода.
Един друг си душите скрихме
и тръгнахме за хляб в света...
Не сме прикоткани във къщи...
И там с висок глас се дерем.
И сякаш сме снахи и тъщи...
И просто чужд акъл не щем!
Все търсиме бели нечисти,
тоягите си все ядем.
И като тъмни егоисти,
не можем да се разберем!
Роднинската ни кръв не струва!
Студена е като вода.
Доброто покрай нас не струва,
загърбили сме любовта!
Дори си мразим и страната,
тъй както мразим и Рода...
Немили ходим по земята
И търсим в Чуждото, дома!
© Христо Славов Всички права запазени