Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи.
Оставаш ли – да поиграем после?
Бог пална свещ в смълчаните липи
с най-нежния и ароматен восък.
Различен си от всички и си мил,
не ме подритна, като се умилквах,
погàли ме с ръка и ме зави
със чистата си беличка престилка. ...