yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
27.12.2019 г., 7:48 ч.  

Кучешка песен 

  Поезия » Друга
816 6 14

КУЧЕШКА ПЕСЕН

 

Понякога сънувам пролетта

с едва наболи стръкчета иглика

Забравил съм на колко съм лета.

Не чувам вече. Ти ли ме извика?

 

Сега съм уморен и ми се спи.

Оставаш ли – да поиграем после?

Бог пална свещ в смълчаните липи

с най-нежния и ароматен восък.

 

Различен си от всички и си мил,

не ме подритна, като се умилквах,

погàли ме с ръка и ме зави

със чистата си беличка престилка.

 

Разказвал бих ти много за гласа

и думите, с които съм прогонван.

Не знам защо ужили ме оса 

и ставам някак тих и безтегловен.

 

Привиждат ми се толкова лица,

от спомените почвам да се шашкам –

преследван съм от глутница деца,

раняван съм със бренеке и шашка.

 

Но пак обичам тоя свят жесток,

макар и любовта да не усещам.

Щом мен ме има в тъжния живот,

навярно някой наумил е нещо.

 

Благодаря за всичко. Лека нощ.

Не закъсняват звездните експреси.

Лети ли сякаш вехтият ми кош? 

Оставям те с добро. Дай лапа.

                                             Рекси.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??