Очите си избърсвам от сълзите.
Защо съм още с теб, се питам.
Косата леко пак приглаждам.
Звъниш ми пак – не се обаждам.
Гримирам се – да съм красива,
да бъда чорлава пред теб не бива.
Обличам се и слагам маска
и колието твое – за украска.
Усмихвам се насила – мъчно.
И питам се кога ще свърши.
Кога ще бъда пак щастлива.
Със тебе просто не съм жива. ...