vixi (Яна)
125 11
Jan 30, 2009, 12:26 PM

Кукла 

  Poetry » Love
566 0 5

Очите си избърсвам от сълзите.

Защо съм още с теб, се питам.

Косата леко пак приглаждам.

Звъниш ми пак – не се обаждам.

Гримирам се – да съм красива,

да бъда чорлава пред теб не бива.

Обличам се и слагам маска

и колието твое – за украска.

Усмихвам се насила – мъчно.

И питам се кога ще свърши.

Кога ще бъда пак щастлива.

Със тебе просто не съм жива.

И ето те, пред нас ме чакаш.

Защо не искаш да ме пуснеш ти?

Защо раздялата протакаш?
Знам, по-добре ще е да сме сами.

И хората ни гледат с изненада.

С приятелки говорих за раздяла,

подаваш ми пак някаква награда,

че днес отново съм успяла.

Не искам аз подаръците твои,

не искам ти да ме купуваш

и ако искаш да съм твоя,

знай, че аз не скъпо струвам.

Аз струвам мила дума само

или прегръдка силна под дъжда,

аз струвам твойто силно рамо

и твойта мъжка, искрена сълза.

Но ако не си готов, за да ме имаш,

пусни ме, моля те, за Бога,

защото всичко ти от мене взимаш

и даваш ми единствено тревога.

© Яна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??