Кукла
Очите си избърсвам от сълзите.
Защо съм още с теб, се питам.
Косата леко пак приглаждам.
Звъниш ми пак – не се обаждам.
Гримирам се – да съм красива,
да бъда чорлава пред теб не бива.
Обличам се и слагам маска
и колието твое – за украска.
Усмихвам се насила – мъчно.
И питам се кога ще свърши.
Кога ще бъда пак щастлива.
Със тебе просто не съм жива.
И ето те, пред нас ме чакаш.
Защо не искаш да ме пуснеш ти?
Защо раздялата протакаш?
Знам, по-добре ще е да сме сами.
И хората ни гледат с изненада.
С приятелки говорих за раздяла,
подаваш ми пак някаква награда,
че днес отново съм успяла.
Не искам аз подаръците твои,
не искам ти да ме купуваш
и ако искаш да съм твоя,
знай, че аз не скъпо струвам.
Аз струвам мила дума само
или прегръдка силна под дъжда,
аз струвам твойто силно рамо
и твойта мъжка, искрена сълза.
Но ако не си готов, за да ме имаш,
пусни ме, моля те, за Бога,
защото всичко ти от мене взимаш
и даваш ми единствено тревога.
© Яна All rights reserved.
