6 мая 2014 г., 12:49

Кукувица

1K 1 2

Какъв е тоз живот
все куфари да стягаш.
Домът ти да не ти е дом,
любимите си все да оставяш.

Такъв ли ще е целият живот -
днес тук, а утре там.
Да нямаш свое си гнездо,
а все по чуждите да бягаш...
Да станеш кукувица най-самотна,
оставила родина, род, земя
и тръгнала в света огромен
да търси малко топлота.
Това ли е? Нима е редно?
Нима трябва да се примиря,
че нашата съдба е вечно
да сме готови с куфарите в ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йълдъз Пелтекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...