6 мая 2014 г., 12:49

Кукувица

1K 1 2

Какъв е тоз живот
все куфари да стягаш.
Домът ти да не ти е дом,
любимите си все да оставяш.

Такъв ли ще е целият живот -
днес тук, а утре там.
Да нямаш свое си гнездо,
а все по чуждите да бягаш...
Да станеш кукувица най-самотна,
оставила родина, род, земя
и тръгнала в света огромен
да търси малко топлота.
Това ли е? Нима е редно?
Нима трябва да се примиря,
че нашата съдба е вечно
да сме готови с куфарите в ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йълдъз Пелтекова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...