6.05.2014 г., 12:49

Кукувица

1K 1 2

Какъв е тоз живот
все куфари да стягаш.
Домът ти да не ти е дом,
любимите си все да оставяш.

Такъв ли ще е целият живот -
днес тук, а утре там.
Да нямаш свое си гнездо,
а все по чуждите да бягаш...
Да станеш кукувица най-самотна,
оставила родина, род, земя
и тръгнала в света огромен
да търси малко топлота.
Това ли е? Нима е редно?
Нима трябва да се примиря,
че нашата съдба е вечно
да сме готови с куфарите в ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...