Какъв е тоз живот
все куфари да стягаш.
Домът ти да не ти е дом,
любимите си все да оставяш.
Такъв ли ще е целият живот -
днес тук, а утре там.
Да нямаш свое си гнездо,
а все по чуждите да бягаш...
Да станеш кукувица най-самотна,
оставила родина, род, земя
и тръгнала в света огромен
да търси малко топлота.
Това ли е? Нима е редно?
Нима трябва да се примиря,
че нашата съдба е вечно
да сме готови с куфарите в ръка.
© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени