23 мар. 2008 г., 21:10

Кукувица

1K 0 2

На кукувица заприличах.

От делника еднообразен

бягам, за да попадна в друг

по-тежък, по-опасен.

И май сама се и закуках

така да продължавам

всеки ден -

от понеделник до неделя -

едно и също все за мен.

Убивам се сама

със катадневни грижи -

недей да пипаш, не прави това,

да казвам на детето

ми омръзна,

а как да продължа

дори не знам.

Вън пролет е

и кукувица кука -

така да бъде, сякаш казва тя -

чисти, пери и с готвене се справяй,

а аз не мога да й го

простя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...