На кукувица заприличах.
От делника еднообразен
бягам, за да попадна в друг
по-тежък, по-опасен.
И май сама се и закуках
така да продължавам
всеки ден -
от понеделник до неделя -
едно и също все за мен.
Убивам се сама
със катадневни грижи -
недей да пипаш, не прави това,
да казвам на детето
ми омръзна,
а как да продължа
дори не знам.
Вън пролет е
и кукувица кука -
така да бъде, сякаш казва тя -
чисти, пери и с готвене се справяй,
а аз не мога да й го
простя!
© Ая Цонева Все права защищены
такъв е животът...мила Ая...с обич за теб.