Mar 23, 2008, 9:10 PM

Кукувица

1K 0 2

На кукувица заприличах.

От делника еднообразен

бягам, за да попадна в друг

по-тежък, по-опасен.

И май сама се и закуках

така да продължавам

всеки ден -

от понеделник до неделя -

едно и също все за мен.

Убивам се сама

със катадневни грижи -

недей да пипаш, не прави това,

да казвам на детето

ми омръзна,

а как да продължа

дори не знам.

Вън пролет е

и кукувица кука -

така да бъде, сякаш казва тя -

чисти, пери и с готвене се справяй,

а аз не мога да й го

простя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...