Кукувица
На главата ми
камъни изсипа.
Сърцето ми
на прах го стри
и го разсипа
над пусти гори.
Да ходи и броди.
Само да кука,
да кука, да се моли.
По студени камъни,
по голи чукари,
дето хора не ходят,
дето птици не пеят.
Все жадна да вия.
Кога отида да пия,
вода се размътва.
Размътва и пари
от сълзите ми горещи,
горещи и солени.
С душа бях,
без нея останах.
Жена бях,
кукувица станах.
По стъпките ти
да кукам.
Без любовта ти
да се лутам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Чинтова Спасова Все права защищены
