На главата ми
камъни изсипа.
Сърцето ми
на прах го стри
и го разсипа
над пусти гори.
Да ходи и броди.
Само да кука,
да кука, да се моли.
По студени камъни,
по голи чукари,
дето хора не ходят,
дето птици не пеят.
Все жадна да вия.
Кога отида да пия,
вода се размътва.
Размътва и пари
от сълзите ми горещи,
горещи и солени.
С душа бях,
без нея останах.
Жена бях,
кукувица станах.
По стъпките ти
да кукам.
Без любовта ти
да се лутам.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
