На главата ми
камъни изсипа.
Сърцето ми
на прах го стри
и го разсипа
над пусти гори.
Да ходи и броди.
Само да кука,
да кука, да се моли.
По студени камъни,
по голи чукари,
дето хора не ходят,
дето птици не пеят.
Все жадна да вия.
Кога отида да пия,
вода се размътва.
Размътва и пари
от сълзите ми горещи,
горещи и солени.
С душа бях,
без нея останах.
Жена бях,
кукувица станах.
По стъпките ти
да кукам.
Без любовта ти
да се лутам.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
