Кукувица
На главата ми
камъни изсипа.
Сърцето ми
на прах го стри
и го разсипа
над пусти гори.
Да ходи и броди.
Само да кука,
да кука, да се моли.
По студени камъни,
по голи чукари,
дето хора не ходят,
дето птици не пеят.
Все жадна да вия.
Кога отида да пия,
вода се размътва.
Размътва и пари
от сълзите ми горещи,
горещи и солени.
С душа бях,
без нея останах.
Жена бях,
кукувица станах.
По стъпките ти
да кукам.
Без любовта ти
да се лутам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени
