Купето, в което ти не влезе

14 янв. 2024 г., 13:49

Поэзия » Любовная

425 6 3

КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ

На гара Каспичан не те видях.

Пустееха пероните на Мездра.

Започва да ме друса вече страх.

И ти ли от живота ми изчезна?

Като изстрелян в нищото куршум.

Като изречени насъне думи.

Две бабки ме почерпиха с локум.

А после ми разтягаха локуми.

Едно ужасно мургаво хлапе

ми сви портфейла и ми се изплези.

Денят ми се вмириса на купе,

в което ти единствена не влезе.

Тунелът със прииждащия мрак

пред мен отвори паст – като акула.

Да скоча ли сега от този влак?

Или да продължа да те сънувам?

Без теб приличам на обран вагон,

захвърлен във полето с бучиниша,

във който по стените с крив пирон

ужасните си стихове ти пиша.

Велев1979 (Владимир Велев)

2024-01-14T21:52:04+02:00

Препоръчвам! Уникално произведение... Шапки долу! Както се казва😁 пет звезди на мига и веднага в графа Любими!
zelenaradost (Милена Френкева)

2024-01-14T15:08:55+02:00

Красота!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-01-14T14:39:23+02:00

Без теб приличам на обран вагон,
захвърлен във полето с бучиниша,
във който по стените с крив пирон
ужасните си стихове ти пиша.