Купето, в което ти не влезе
КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ
На гара Каспичан не те видях.
Пустееха пероните на Мездра.
Започва да ме друса вече страх.
И ти ли от живота ми изчезна?
Като изстрелян в нищото куршум.
Като изречени насъне думи.
Две бабки ме почерпиха с локум.
А после ми разтягаха локуми.
Едно ужасно мургаво хлапе
ми сви портфейла и ми се изплези.
Денят ми се вмириса на купе,
в което ти единствена не влезе.
Тунелът със прииждащия мрак
пред мен отвори паст – като акула.
Да скоча ли сега от този влак?
Или да продължа да те сънувам?
Без теб приличам на обран вагон,
захвърлен във полето с бучиниша,
във който по стените с крив пирон
ужасните си стихове ти пиша.
© Валери Станков All rights reserved.
