14 ene 2024, 13:49

Купето, в което ти не влезе 

  Poesía » De amor
424 6 3

КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ

 

На гара Каспичан не те видях.

Пустееха пероните на Мездра.

Започва да ме друса вече страх.

И ти ли от живота ми изчезна?

 

Като изстрелян в нищото куршум.

Като изречени насъне думи.

Две бабки ме почерпиха с локум.

А после ми разтягаха локуми.

 

Едно ужасно мургаво хлапе

ми сви портфейла и ми се изплези.

Денят ми се вмириса на купе,

в което ти единствена не влезе.

 

Тунелът със прииждащия мрак

пред мен отвори паст – като акула.

Да скоча ли сега от този влак?

Или да продължа да те сънувам?

 

Без теб приличам на обран вагон,

захвърлен във полето с бучиниша,

във който по стените с крив пирон

ужасните си стихове ти пиша.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??