10 мая 2009 г., 08:55

Купувач

644 0 1

Поемата на мойте дни сковани
дълбае сто дъна на процепи в тебе
и думите ми разбрани – не разбрани
треперят из въздуха около мене.
Сто пъти молих те да спреш на време
Сто пъти исках да ме чуеш и да спреш
И за сто любови таз любов боде ме
И луд да си ще можеш да ме разбереш...
Но ти не спря и не се заслуша даже,
Продаде ме като ненужна стара вещ...
А купувача – как успя да го излъжеш?! –
Ах, да! Продаде ме като църковна свещ...
И каза му: „Тя още може да гори,
Макар, че ти виждаш как фитила в нея
Свършва и как душата й едва блести
Но ще може малко-малко да погрее...”
И със тази свещна светлина от восък
Купувачът ми сякаш се смили над мен
И каза тихо: „За другите съм просяк,
Но не ти, а аз – аз ще грея в твоя ден!
Аз пясъчни пътеки в твоя двор смълчан
Ще начертая, та тихо да минаваш
ти нощес и от тази топла проста длан
любов ще пиеш докато се зазорява...”
И тъй просякът с скъсаните дрехи
за мен спретна най-охолния палат
с най-светлите две чисто бели стрехи...
Купувачът в най-топлия и южен свят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хриси, опитай да събереш мислите си и да ги вплетеш в пъстра плетеница от думи. Имаш потенциал. Барона

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...