Поемата на мойте дни сковани
дълбае сто дъна на процепи в тебе
и думите ми разбрани – не разбрани
треперят из въздуха около мене.
Сто пъти молих те да спреш на време
Сто пъти исках да ме чуеш и да спреш
И за сто любови таз любов боде ме
И луд да си ще можеш да ме разбереш...
Но ти не спря и не се заслуша даже,
Продаде ме като ненужна стара вещ...
А купувача – как успя да го излъжеш?! –
Ах, да! Продаде ме като църковна свещ... ...