18 нояб. 2011 г., 12:16

Кутията на спомените

976 0 8

КУТИЯТА НА СПОМЕНИТЕ



Подреждам

стари, стари вещи

в нови чекмеджета.

Сред тях – приплъзна се

в ръцете ми кутия, пазеща

ревниво писма, и стихове, и ...

даже кичур от косите ми

през целофанов плик разсърдено

провикна се – не се обръщай

в дните си отминали ...

Прилежно подредените

далечни дневници

извиха се във вихрен танц

и заслепиха в миг очите ми ...

В бездънна яма ги захвърлих –

потънаха писмата стари

с размислите тежки

и думи нажежени,

които, вместо да запалят

огън от жаравата,

опърлиха на младостта крилете

и още нося раните ...

На незабравата ...

Да, красиво е във полета

да бъдат двама.

Единият щом умори се

- в тоз час с крилото,

другият да го подхване ...

Искам нови  вещи да подреждам

в чекмеджета  нови.

Защото старите са спомени -

подклаждат тъжен огън.

И сипват шепи сол

върху отворените рани...


30. 07. 2011г. 

 



 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...