18 нояб. 2011 г., 12:16

Кутията на спомените

977 0 8

КУТИЯТА НА СПОМЕНИТЕ



Подреждам

стари, стари вещи

в нови чекмеджета.

Сред тях – приплъзна се

в ръцете ми кутия, пазеща

ревниво писма, и стихове, и ...

даже кичур от косите ми

през целофанов плик разсърдено

провикна се – не се обръщай

в дните си отминали ...

Прилежно подредените

далечни дневници

извиха се във вихрен танц

и заслепиха в миг очите ми ...

В бездънна яма ги захвърлих –

потънаха писмата стари

с размислите тежки

и думи нажежени,

които, вместо да запалят

огън от жаравата,

опърлиха на младостта крилете

и още нося раните ...

На незабравата ...

Да, красиво е във полета

да бъдат двама.

Единият щом умори се

- в тоз час с крилото,

другият да го подхване ...

Искам нови  вещи да подреждам

в чекмеджета  нови.

Защото старите са спомени -

подклаждат тъжен огън.

И сипват шепи сол

върху отворените рани...


30. 07. 2011г. 

 



 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...