Nov 18, 2011, 12:16 PM

Кутията на спомените

  Poetry » Other
974 0 8

КУТИЯТА НА СПОМЕНИТЕ



Подреждам

стари, стари вещи

в нови чекмеджета.

Сред тях – приплъзна се

в ръцете ми кутия, пазеща

ревниво писма, и стихове, и ...

даже кичур от косите ми

през целофанов плик разсърдено

провикна се – не се обръщай

в дните си отминали ...

Прилежно подредените

далечни дневници

извиха се във вихрен танц

и заслепиха в миг очите ми ...

В бездънна яма ги захвърлих –

потънаха писмата стари

с размислите тежки

и думи нажежени,

които, вместо да запалят

огън от жаравата,

опърлиха на младостта крилете

и още нося раните ...

На незабравата ...

Да, красиво е във полета

да бъдат двама.

Единият щом умори се

- в тоз час с крилото,

другият да го подхване ...

Искам нови  вещи да подреждам

в чекмеджета  нови.

Защото старите са спомени -

подклаждат тъжен огън.

И сипват шепи сол

върху отворените рани...


30. 07. 2011г. 

 



 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...