Кутията на спомените
КУТИЯТА НА СПОМЕНИТЕ
Подреждам
стари, стари вещи
в нови чекмеджета.
Сред тях – приплъзна се
в ръцете ми кутия, пазеща
ревниво писма, и стихове, и ...
даже кичур от косите ми
през целофанов плик разсърдено
провикна се – не се обръщай
в дните си отминали ...
Прилежно подредените
далечни дневници
извиха се във вихрен танц
и заслепиха в миг очите ми ...
В бездънна яма ги захвърлих –
потънаха писмата стари
с размислите тежки
и думи нажежени,
които, вместо да запалят
огън от жаравата,
опърлиха на младостта крилете
и още нося раните ...
На незабравата ...
Да, красиво е във полета
да бъдат двама.
Единият щом умори се
- в тоз час с крилото,
другият да го подхване ...
Искам нови вещи да подреждам
в чекмеджета нови.
Защото старите са спомени -
подклаждат тъжен огън.
И сипват шепи сол
върху отворените рани...
30. 07. 2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хрис Всички права запазени
