4 мая 2010 г., 23:10

Квартален делник

951 0 27

По обяд тишината в квартала е същата,

каквато беше едно време на село.

Дремят лениво унесени хора и къщи

и навярно сънуват, че е неделя.

В парка щъкат наперено важни хлапета,

от кварталните кръчми се носи гълчава.

Заключен и пуст е кабинетът на кмета,

кино няма отдавна - дискотека направиха.

Няма църква, ако искаш да се помолиш

на Господ за живо и за умряло,

вятър мята торбички по клоните голи

и денят е безцветен, а времето - спряло.

Вечер всеки се връща в квартала отнякъде.

Млади хора донасят светлина и усмивки.

Оживява надеждата за нас и децата ни,

оживява от радост нощта полусинкава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...