Nelsan (Нели Вангелова)
259 1294
4.05.2010 г., 23:10 ч.

Квартален делник 

  Поезия
797 0 27

По обяд тишината в квартала е същата,

каквато беше едно време на село.

Дремят лениво унесени хора и къщи

и навярно сънуват, че е неделя.

В парка щъкат наперено важни хлапета,

от кварталните кръчми се носи гълчава.

Заключен и пуст е кабинетът на кмета,

кино няма отдавна - дискотека направиха.

Няма църква, ако искаш да се помолиш

на Господ за живо и за умряло,

вятър мята торбички по клоните голи

и денят е безцветен, а времето - спряло.

Вечер всеки се връща в квартала отнякъде.

Млади хора донасят светлина и усмивки.

Оживява надеждата за нас и децата ни,

оживява от радост нощта полусинкава.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Панелна болка.
  • Това, което си написала Нели
    е за мен едно прекрасно произведение!
  • „Простите удоволствия са последното убежище на сложните натури“
  • Е ТО ТОВА МИ ХАРЕСА МНОГОПЛАСТОВА
  • Благодаря ти, Цонка! Винаги се опитвам да видя красивото, дори и в малките, дребни и незабележими нещица! Така животът става по-хубав!
  • Много е хубаво!!!Да видиш живото и красивото в затишието и в делника..
  • не говоря за плагиатство
    любопитно ми беше
  • неотбелязана провокация е, за което говоря

    но пък...в крайна сметка може да е просто съвпадение?

  • Много ясно, че ще има общо -- нали кварталите се намират в една и съща държава.
  • Смешко, аз не разбрах, че това имаш предвид, мислех си, какво ако напиша, че това е провокирано от мисълта за моето кварталче, като вие не го познавате и това нищо не ви говори. Сега като си сложил линка, ми стана ясно, обаче освен дето се говори все за квартали, не виждам нищо общо. Когато прочетох стихотворението на Емилия, вече бях написала моя "Квартален делник" - една част предната вечер, а края ми дойде наум същата сутрин, но определено преди още да бях чела това на Еми. Досега са ме обвинявали във всички други грехове на света, но не и в плагиатство, особено пък на идеи. Това си беше съвпадение, ако искате вярвайте! По този начин аз си продължавах темата за родното село/"На гости в родното село на моите родители"/, за малкото градче /"Едно градче"/, та през квартала да стигна и до големия град. Също си продължавах темата и за делниците - хората, които ме четат редовно, знаят това, имам есенен, неудобен и т.н. делник. Не виждам с какво моето стихотворение прилича на това на Еми, дори и кварталът ми е различен. Все едно двама души които са пуснали едновременно стихотворения за любовта и да обвините единия че е видял от другия. И за сведение, отначало бях тръгнала в посока клюкарските истории и интриги в квартал, където всички се познават, но се отплеснах в друга посока. Иде ми, обяснявах толкова подробно заради теб, та да не те боде в очите!
  • ама верно си има нещо дразнещо и нередно в това...

    емилия ти подсказва общата тематика, ти отбиваш топката в друга посока... и това ме бодна в очите

    нещо не ми е както трябва
  • по- долу задодох въпросче
    едно намигване ми трябваше
    но не го получих
    тъп но упорит съм

    Смешко (СБЕ ):
    Редакт!
    Изтрий!
    5-05-2010г. 10:37
    хубаво стихотворение
    но не трябваше ли да се напише - "провокирано(без значение за написване, публикуване и тн.)от..."

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=212712

    имаш два комента под стихото
  • Тома и Риа, приемам предложения. Тома, "отнякъде-децата ни" е още по-слаба рима. Това за църквата си го харесвам и едва ли ще го променя. За края обаче сте прави, и аз не си го харесвам, затова ако имате варианти, казвайте. Но пък краят трябва да е оптимистичен, наперените хлапета, които споменавам в началото, според мен са много важни. На фона на разрухата, кварталните кръчми и затвореното кино, младостта изпъква още по-ярко. Мисълта ми беше, че щом има млади хора, щом се раждат деца, значи не всичко е загубено! И много благодаря на всички, които се спряха в моя квартален делник и коментираха!
  • Краят е някак плах, искаше ми се да е по- заковаващ. Другото е 6. Но какво ли разбирам аз...
  • Мисля, че е редно да се поизчисти този текст. Село-неделя не е добра рима, Нели.

    Също, например:
    "Няма църква, ако искаш да се помолиш
    на Господ за живо и за умряло," може да се подобри, изобщо има мегдан накъде.

    Неминуемо ще добавя, че прекаленият оптимизъм в края не отговаря на смисловата линия на текста.
  • !!!
  • Нарисувала си картина от думи!
    Поздравления!
  • хубаво стихотворение
    но не трябваше ли да се напише - "провокирано(без значение за написване, публикуване и тн.)от..."
  • Като разказ е!Поздрав!
  • Поздрав за стиха! Не само детските ти стихове са чудесни!
  • Тъжно, но толкова добре написано! Поздрав, Нели!
  • Благодаря ти, Весела! Рапсодията е по-скоро в тухлено, защото визирам такива квартали като моя, които някога са били села. Във всеки по-голям град има по няколко такива кварталчета и атмосферата там е по-различна, отколкото в панелните комплекси. Ние дори по навик казваме "на село". Децата ни, които са родени след обявяването ни за квартал и те така са свикнали. И уж сме град, ама не съвсем, ама не сме вече и село, нали всички се напъваме да сме граждани. Да, големият град си оказва влиянието, но пък атмосферата е по-тиха и спокойна, даже ленива. И все още почти всички се познават.
  • Рапсодия в панелено!
    Браво, Нели!*
  • Благодаря ви, Нина, Еми и Веселка! Да, Еми, дотежали са ни, все гледаме да избягаме, но винаги се връщаме!
  • Браво и от мен!!!
  • Много хубав стих Дотежали са ни някак тези квартали
  • Браво!
Предложения
: ??:??