May 4, 2010, 11:10 PM

Квартален делник

  Poetry
950 0 27

По обяд тишината в квартала е същата,

каквато беше едно време на село.

Дремят лениво унесени хора и къщи

и навярно сънуват, че е неделя.

В парка щъкат наперено важни хлапета,

от кварталните кръчми се носи гълчава.

Заключен и пуст е кабинетът на кмета,

кино няма отдавна - дискотека направиха.

Няма църква, ако искаш да се помолиш

на Господ за живо и за умряло,

вятър мята торбички по клоните голи

и денят е безцветен, а времето - спряло.

Вечер всеки се връща в квартала отнякъде.

Млади хора донасят светлина и усмивки.

Оживява надеждата за нас и децата ни,

оживява от радост нощта полусинкава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...