23 мая 2020 г., 12:17
Къде е сърцето ти?
Къде е сърцето ти?
„Отляво“ навярно е много пространно.
Видях го - лежи всяка сутрин до слънцето.
Централно за всичко, наивната рана,
живецът в мъртвило. Оставено пънче.
Защо е на сянка от всички забравено?
Дали е безкрайно пространството в него?
А разума мрази ли с мисли забавени?
Изхранва безмълвно въпросите бегли.
„То - аз съм“ - навярно е твърде наивно.
Излъгано, мамено, спящо сред пепел.
То - искреност, песен, надеждица дивна.
Око за пейзажност под облаци светли.
То вижда - преструвки, лъжи, сивотата,
страха да си себе си, лоши постъпки,
фалшивата праведна глупост, съдбата.
Росата изпива с блещукащи глътки.
Не иска да бъде радар за нещата,
а иска прегръдка от гъбка безгрижна.
То сякаш умира отдавна с листата
и може единствено болка да вижда.
„Единствено помпа“ ще каже глупакът,
за миг благодарен - „единствено болка“,
(любител на вещите) „орган до лакътя“,
безсрамно ще лъже и „липсата“ колко е.
„Отляво“ навярно е много пространно.
Посядаш. Посоката ясна е - горе.
Гората припява въпрос изоставен.
Но твърде далеч от смълчаните хора.
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря много!
-
“Защо е на сянка от всички забравено?
Дали е безкрайно пространството в него?...
Гората припява въпрос изоставен.
Но твърде далеч от смълчаните хора.”
Отведе ме в гората на пътечка към сърцето. Благодаря!🌳❤️ -
Честит празник!
На празника на буквите и словото нека няма празнословие. Всички коментари, които не добавят нищо съществено към вече казаното или въобще не касаят творбата ще изчезват.
Водете си разговори другаде. -
Честит празник на всички!
За такова твърдение: „стихът не е изкусурен, и да - не става“ би било редно да има аргументация. Поради някаква причина Валентина ме е коментирала само отрицателно - може би не харесва нищо мое. Все в такъв стил без аргументация. Може и да греша, но нямам спомен да е казвала, че нещо мое ѝ харесва. В такъв случай критиката и очевидно не е доброжелателна към мен - няма как да очаква да се развия в творчеството, ако смята, че нямам нищо хубаво написано и изобщо не ѝ допада как пиша. Нямам нищо против да бъда лош пример за писане, ако посочва конкретни проблеми в моето писане - но тя не го прави. В такъв случай критиката ѝ не е полезна за никого. И друг път съм казвала: критика се пише трудно. Ще помоля друг път Валентина да критикува аргументирано, ако има аргументи, за да не харесва текста. В противен случай - може да каже просто „не ми харесва“ и да не се опитва да налага мнението си. Не е коректно. Благодаря на всички, споделили мнение за стихотворението. -
Искренце, благодаря за подкрепата, ти току-що без да искаш потвърди думите ми - стихът не е изкусурен, и да - не става. Колкото и душа да е вложена в него. Затова мрежата е пълна с плява. Лексиконна плява.
Когато искаш да си купиш маса, Искре, търсиш нещо да радва душата ти, линиите да са изваяни, да е скована и лакирана съвършено. Да е красива. Да не се налага да подпираш единия й крак.Маса, скована от майстор, а не от начинаещ калфа.
Честит празник на всички.
Ето, давам ви пример за поетично съвършенство. Не е мое. Но радва сетивата ми. И душата също.
СЛАЛОМ МЕЖДУ МЪЛНИИ
Животът ми е слалом между мълнии.
Живях във кал - летях из небеса.
А Господ Бог писалките ми пълни
от див порой. И капчица роса.
Не си мечтая слава, лъст, награда.
Душа не пъхнах в делвата с пари.
Или ще свърша с крясък на площада,
или ще падна нейде вдън гори.
Повярвайте, поетите са луди.
За тях единствен Господ пали свещ.
Не пиша - аз рисувам пеперуди
с мах на криле от птиците в летеж. -
Аз много харесах този стих, но въпреки това не мога да разбера защо толкова дразни критиката. Не виждам някой да е засегнал Йоана. Тя е разрешила и коментари, и оценки и аз я поздравявам за начина, по който ги приема. Чете с внимание, отговаря.
Към Искрето: Това, че някой не харесва даден стих, означава ли, че няма душа?
Аз не разбирам критиката като обида. -
Прочетох пак, е харесва ми 🌹
И наистина всеки има право да коментира дадена творба и да се изкаже, когато почувства нужда да го направи.
Съответно, относно нея.
Аплодисменти от мен, Йоана, рядко те коментирам, но винаги мога да те погледна в очите и да кажа, да, думите ми отразяват Самата Истина за мен относно стихът, или прозата!
Това беше от мен и завършвам с усмивка. -
Йоана, прочетох стиха и се изгубих. Може би е търсен точно този ефект. Мога само да гадая. Има натрупване на много думи, изрази, сравнения, някои са добри попадения, но ми звучи разкъсано. Повторението "„Отляво“ навярно е много пространно." и създава усещането, че уж е ясно, пък не е ясно... "оставено пънче" също не ми допада.. Думите носят различни значения, в зависимост от контекста, но според мен поезията е като дърпането на струна или натискането на клавиш и вече си създала определено звучене. Не е сериозно да казваш - аз съм го изсвирила така, пък вие, както искате си го слушайте. Наистина благодаря, че прочете - мнението е лично и не те ангажирам да се съобразяваш с него.
-
Съгласен съм с Йоана, критиката трябва да е обоснована. Относно стихотворението, нищо ново не ми казва, предъвква банални теми. Въпрос на усещане е, и за мен е все едно кой го е писал, щом не ме грабне от първия ред. Въпрос на усещане, както казах, и няма да говорим за тропи, рими, и стихосложение, защото те не са важни за читателите, а и затова има критици, рецензенти, и редактори. И не е вярно, че всеки има право на мнение, по-правилно е да се каже: "Говори си, не ми пречиш". Само че, поезията нищо не печели от това, и си личи от самолет, поне за почитателите на поезията. Ето, че говорим за поезия, не за характери.
-
Скъпа Велина, както каза Йоана - всеки има право на мнение. Моля да уважавате правото ми да го изразявам. Никъде не съм нагрубила авторката.
-
Скъпа yotovava (Валентина Йотова)! Тук всички търсим преди всичко подкрепа. Моля, придържайте се към добрия тон и вкус и само насърчавайте това, което Ви харесва, а критиката – запазете в собственото неудовлетворено от настоящото произведение сърце.
-
Всеки има право на мнение
-
Казах ти, стои като кърпено, няма как да го харесам.
-
Не, Валентина - давай я насам Но има огромен риск да не я приема, защото по принцип имам твърдо мнение за това, което съм писала, и не обичам да го променям без наистина да усетя, че има нужда от това. Това стихотворение не разбрах дали не ти харесва изобщо, или само споменатата част.
-
Страх ли те е от критика?
-
Това означава да оставя всеки да ме критикува и да задава въпроси без отговор Това аз не мога да го приема. Аз не обичам категоричността, а напротив - различните мнения.
-
В писането трябва да си категорична, това е моята критика, когато започваш да се обяснаваш, губиш читателя. Освобождавай се от паразитизми и обяснения, защото те не подкрепят идеята ти, напротив, остават усещането, че не си докрай наясно със замисъла си.
П.П. Оценка не съм слагала. -
yotovava (Валентина Йотова) Да, възможно е да се приеме, че думичката „сякаш“ е само за първата част на изречението. Тогава втората част или влиза в противоречие с казаното, че сърцето вижда много, или просто в един момент сърцето вижда много, а в друг - само болка. Или нещо друго - за сега се сещам за тези читателски прочити, но не виждам защо трябва аз да ги давам, когато всеки читател може да си има свой уникален прочит. Приемам, че критиката е за това, че изречението според теб не е достатъчно добре казано, но аз обичам многозначното писане, което се е случвало да води до критики към мен много пъти. Лесно бих могла да кажа нещо по-просто, но аз съм искала да кажа именно това и именно по този начин. А всеки чете, както иска. Ако имаш някакво конкретно предложение как смяташ, че според теб трябва да бъде - ще се радвам да споделиш. Твърде вероятно е да го оставя, както е, защото на мен така ми харесва, но така ще има повече варианти за прочит, в което няма лошо.
-
Няма нищо общо с тази думичка, защото е изказано категорично.
"и може единствено болка да вижда."
Прилича на кърпено. -
Patrizzia (Надежда Ангелова), благодаря
Dendu89 (Дени), благодаря!
meteor (Roj Blake), vega666 (Младен Мисана), радвам се, че ви хареса особено тази част, благодаря ви много.
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова), благодаря за този прочит.
ДИС (Деа), не знам дали съвсем всичко, но се надявам поне нещичко важно
Ranrozar (Стойчо Станев), много се радвам, че ти хареса.
mislitel (Георги Каменов), благодаря много.
yotovava (Валентина Йотова), може би думичката „сякаш“ ще те наведе на отговор. Но всеки може да тълкува, както иска, разбира се.
Да имате приятна вечер и много вдъхновение! -
И така
"То вижда - преструвки, лъжи, сивотата,
страха да си себе си, лоши постъпки,"
....
"и може единствено болка да вижда."
Последно какво "вижда", Йоана? -
Чудесен стих.
Поздравявам те. -
Харесва ми!
-
Без думи...Всичко си казала. Прекрасно е!
-
Много ми хареса – посланието е предадено с искрици ударена смислова звучност.
-
Вече изразих мнението си за твоята поезия, Йоана. И ето, че този нов твой стих е пълно потвърждение на казаното от мен - касае се за уникална дарба! Такъв поетичен разбор на човешкото сърце не съм срещал досега. Впечатли ме от колко много и при това най-различни ъгли си погледнала на него. И привидната калейдоскопичност на творбата се оказва пронизана от една истинска Сушумна. За кой ли път вече съм впечатлен от тази твоя самобитна образност, с помощта на която тук характеризираш сърцето: "Видях го - лежи всяка сутрин до слънцето...наивната рана, живецът в мъртвило" ; "Излъгано, мамено, спящо сред пепел...Росата изпива с блещукащи глътки";
"Не иска да бъде радар за нещата,
а иска прегръдка от гъбка безгрижна.
То сякаш умира отдавна с листата
и може единствено болка да вижда."
Поздравявам те и ти благодаря за Поезията!
П.П. Извинявам се на Метеор, че повтарям избрания от него цитат, но докато писах коментара си не бях видял, че той вече е постнал своя. -
"Отляво“ навярно е много пространно.
Видях го - лежи всяка сутрин до слънцето.
Централно за всичко, наивната рана,
живецът в мъртвило. Оставено пънче."
На мен ми хареса много, Йоана! -
Разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
„Става“ моля да каже какво не му харесва.
„Харесва ми“ моля да каже какво не му достига, за да препоръча.
11 „Препоръчвам“ - благодаря.
Така де, нали сме тук за да се учим. За автора е полезно да види произведението си през очите на читателите си, а не само да си брои звездички и да се чуди какво се е харесало и какво - не. Така че, ако някой има критично мнение - нека го сподели - няма да се разсърдя, напротив, ще стане по-интересно. Анонимното смъкване на оценката на произведението приемам като злонамереност, но това си е мое мнение, не мога да накарам някого да каже какво точно не му харесва - но на мен лично ми е интересно...