Къде е сърцето ти?
Къде е сърцето ти?
„Отляво“ навярно е много пространно.
Видях го - лежи всяка сутрин до слънцето.
Централно за всичко, наивната рана,
живецът в мъртвило. Оставено пънче.
Защо е на сянка от всички забравено?
Дали е безкрайно пространството в него?
А разума мрази ли с мисли забавени?
Изхранва безмълвно въпросите бегли.
„То - аз съм“ - навярно е твърде наивно.
Излъгано, мамено, спящо сред пепел.
То - искреност, песен, надеждица дивна.
Око за пейзажност под облаци светли.
То вижда - преструвки, лъжи, сивотата,
страха да си себе си, лоши постъпки,
фалшивата праведна глупост, съдбата.
Росата изпива с блещукащи глътки.
Не иска да бъде радар за нещата,
а иска прегръдка от гъбка безгрижна.
То сякаш умира отдавна с листата
и може единствено болка да вижда.
„Единствено помпа“ ще каже глупакът,
за миг благодарен - „единствено болка“,
(любител на вещите) „орган до лакътя“,
безсрамно ще лъже и „липсата“ колко е.
„Отляво“ навярно е много пространно.
Посядаш. Посоката ясна е - горе.
Гората припява въпрос изоставен.
Но твърде далеч от смълчаните хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
