Sep 10, 2022, 7:12 PM

Къде останаха...

1K 4 6

Къде останаха нежните ръце на красотата

                   усмивката на слънчевите дни

                   и белите цветя на тихите ми нощи

Къде останаха ръцете ми

                   и кадифените движения на пръсти

                                      по топла кожа

Къде останаха очите ми

                   и меките отблясъци на праскова

                                      по скулите

Къде се запиля душата ми

                   по млечните пътеки на звездите

                   по необходени Галактики

                   по друмища, изпълнени със тайни скрити…

 

А тук, на дните в резервата прашен

сред тонове отчаяна надежда

плътта ми не помръдва

и безпомощно

                   нагоре все

                   нагоре все поглежда…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...