Sep 10, 2022, 7:12 PM

Къде останаха...

1K 4 6

Къде останаха нежните ръце на красотата

                   усмивката на слънчевите дни

                   и белите цветя на тихите ми нощи

Къде останаха ръцете ми

                   и кадифените движения на пръсти

                                      по топла кожа

Къде останаха очите ми

                   и меките отблясъци на праскова

                                      по скулите

Къде се запиля душата ми

                   по млечните пътеки на звездите

                   по необходени Галактики

                   по друмища, изпълнени със тайни скрити…

 

А тук, на дните в резервата прашен

сред тонове отчаяна надежда

плътта ми не помръдва

и безпомощно

                   нагоре все

                   нагоре все поглежда…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...