Sep 10, 2022, 7:12 PM

Къде останаха...

1K 4 6

Къде останаха нежните ръце на красотата

                   усмивката на слънчевите дни

                   и белите цветя на тихите ми нощи

Къде останаха ръцете ми

                   и кадифените движения на пръсти

                                      по топла кожа

Къде останаха очите ми

                   и меките отблясъци на праскова

                                      по скулите

Къде се запиля душата ми

                   по млечните пътеки на звездите

                   по необходени Галактики

                   по друмища, изпълнени със тайни скрити…

 

А тук, на дните в резервата прашен

сред тонове отчаяна надежда

плътта ми не помръдва

и безпомощно

                   нагоре все

                   нагоре все поглежда…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...