Sep 10, 2022, 7:12 PM

Къде останаха...

1K 4 6

Къде останаха нежните ръце на красотата

                   усмивката на слънчевите дни

                   и белите цветя на тихите ми нощи

Къде останаха ръцете ми

                   и кадифените движения на пръсти

                                      по топла кожа

Къде останаха очите ми

                   и меките отблясъци на праскова

                                      по скулите

Къде се запиля душата ми

                   по млечните пътеки на звездите

                   по необходени Галактики

                   по друмища, изпълнени със тайни скрити…

 

А тук, на дните в резервата прашен

сред тонове отчаяна надежда

плътта ми не помръдва

и безпомощно

                   нагоре все

                   нагоре все поглежда…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...