25 сент. 2008 г., 14:10

Къде от мен се скри...

1.1K 0 0

Сълза  отровна в очите пак блести,

а болката в душата ми крещи

"къде отиде ти, къде от мен се скри"

защо побягна, ела и ме погледни.

 

Нима не можеш да стоиш пред мен,

нима ще видиш ти спокоен ден,

когато бягаш от това, което си

и не смееш да признаеш грешките си?

 

Виновна съм и аз сега признавам,

вярвах ти, без да те познавам,

но ти дойде с усмивка на лице

и приятелски подаде ми ръце.

 

Защо, кажи, от мене ти се скри,

защо така неочаквано ме рани?

Може би, без да искаш, ти

влюби се, а не трябваше, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...