25 сент. 2008 г., 14:10

Къде от мен се скри...

1.1K 0 0

Сълза  отровна в очите пак блести,

а болката в душата ми крещи

"къде отиде ти, къде от мен се скри"

защо побягна, ела и ме погледни.

 

Нима не можеш да стоиш пред мен,

нима ще видиш ти спокоен ден,

когато бягаш от това, което си

и не смееш да признаеш грешките си?

 

Виновна съм и аз сега признавам,

вярвах ти, без да те познавам,

но ти дойде с усмивка на лице

и приятелски подаде ми ръце.

 

Защо, кажи, от мене ти се скри,

защо така неочаквано ме рани?

Може би, без да искаш, ти

влюби се, а не трябваше, нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....