25.09.2008 г., 14:10

Къде от мен се скри...

1.1K 0 0

Сълза  отровна в очите пак блести,

а болката в душата ми крещи

"къде отиде ти, къде от мен се скри"

защо побягна, ела и ме погледни.

 

Нима не можеш да стоиш пред мен,

нима ще видиш ти спокоен ден,

когато бягаш от това, което си

и не смееш да признаеш грешките си?

 

Виновна съм и аз сега признавам,

вярвах ти, без да те познавам,

но ти дойде с усмивка на лице

и приятелски подаде ми ръце.

 

Защо, кажи, от мене ти се скри,

защо така неочаквано ме рани?

Може би, без да искаш, ти

влюби се, а не трябваше, нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...