Усмивка единствено пробягва по устните ми,

само когато в мислите ми явява се твоя образ…

Но къде си ти?

Как си?

Добре ли си?

Кого ли да попитам?

Жадувам за дланите ти,

тъй силно жадувам да ме галят…

Жадувам за очите ти- смеещи се и блестящи…

Но теб те няма…

А аз гоня вятъра с порива си да ме погали.

Вървя под поройния дъжд-

и нека небето да плаче вместо мене,

на мене сълзи не ми останаха…

Не искам да те губя! Не искам…

Но всъщност, имала ли съм те изобщо?

29-06-2019 г.