29.06.2019 г., 22:30

Къде си?

552 0 0

Усмивка единствено пробягва по устните ми,

само когато в мислите ми явява се твоя образ…

Но къде си ти?

Как си?

Добре ли си?

Кого ли да попитам?

Жадувам за дланите ти,

тъй силно жадувам да ме галят…

Жадувам за очите ти- смеещи се и блестящи…

Но теб те няма…

А аз гоня вятъра с порива си да ме погали.

Вървя под поройния дъжд-

и нека небето да плаче вместо мене,

на мене сълзи не ми останаха…

Не искам да те губя! Не искам…

Но всъщност, имала ли съм те изобщо?

 

29-06-2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....