Maryroj (МД)
19 241

Jun 29, 2019, 10:30 PM

Къде си?

Poetry » Love

553 0 0

Усмивка единствено пробягва по устните ми,

само когато в мислите ми явява се твоя образ…

Но къде си ти?

Как си?

Добре ли си?

Кого ли да попитам?

Жадувам за дланите ти,

тъй силно жадувам да ме галят…

Жадувам за очите ти- смеещи се и блестящи…

Но теб те няма…

А аз гоня вятъра с порива си да ме погали.

Вървя под поройния дъжд-

и нека небето да плаче вместо мене,

на мене сълзи не ми останаха…

Не искам да те губя! Не искам…

Но всъщност, имала ли съм те изобщо?

29-06-2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0