28 авг. 2009 г., 11:33

Къде си, дух патриотичен?

832 0 7

Къде си, дух патриотичен?

 

Българийо, земя красива,

къде са днес чедата твои?

Задръж ги! Чуваш ли? Не бива

да губят верните устои!

 

Парче им дай от свойто тяло!

Признай им колко ги обичаш!

И как България се цяло

хилядолетие наричаш!

 

Хвали си миналото време –

когато чинно пред галопа,

понесъл българското племе,

глава е свеждала Европа!

 

И потопи ги ти, родино,

в онези славни времена –

не помнят дати и години,

но, зная, помнят имена!

 

Върни ги някъде в полята

след някоя победа чудна

да видят в кръв земя облята

на вража орда многолюдна!

 

Чети им Вазов неуморно!

Попей за хората си смели!

Кажи им гордо, отговорно,

защо за теб са те умрели!

 

Зови ги, мале, поотделно,

че всяко име заслужава

во век веков на място челно

в устата техни да застава!

 

Прости им туй, че са невежи

и в своя дух ги просветли!

Да знаеш, майко, еж се ежи,

защото има гръб с бодли!

 

И знай, Българийо, любима,

на тях им трябва малко само –

любов е имало и има,

но днес е нужно леко рамо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не ща ви робските поклони!
    На мен ми стига сал' това,
    че сте видяли тез жалони,
    че сте разбрали тез слова.
  • Ти си истински българин!
    Поздрави!
  • Освен ПОКЛОН друго и да искам не мога да напиша!
  • Поздравления!
  • ПОКЛОН до земя ти правя БЪЛГАРИНО,за това стихотворение! ПОКЛОН!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...