Aug 28, 2009, 11:33 AM

Къде си, дух патриотичен?

833 0 7

Къде си, дух патриотичен?

 

Българийо, земя красива,

къде са днес чедата твои?

Задръж ги! Чуваш ли? Не бива

да губят верните устои!

 

Парче им дай от свойто тяло!

Признай им колко ги обичаш!

И как България се цяло

хилядолетие наричаш!

 

Хвали си миналото време –

когато чинно пред галопа,

понесъл българското племе,

глава е свеждала Европа!

 

И потопи ги ти, родино,

в онези славни времена –

не помнят дати и години,

но, зная, помнят имена!

 

Върни ги някъде в полята

след някоя победа чудна

да видят в кръв земя облята

на вража орда многолюдна!

 

Чети им Вазов неуморно!

Попей за хората си смели!

Кажи им гордо, отговорно,

защо за теб са те умрели!

 

Зови ги, мале, поотделно,

че всяко име заслужава

во век веков на място челно

в устата техни да застава!

 

Прости им туй, че са невежи

и в своя дух ги просветли!

Да знаеш, майко, еж се ежи,

защото има гръб с бодли!

 

И знай, Българийо, любима,

на тях им трябва малко само –

любов е имало и има,

но днес е нужно леко рамо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не ща ви робските поклони!
    На мен ми стига сал' това,
    че сте видяли тез жалони,
    че сте разбрали тез слова.
  • Ти си истински българин!
    Поздрави!
  • Освен ПОКЛОН друго и да искам не мога да напиша!
  • Поздравления!
  • ПОКЛОН до земя ти правя БЪЛГАРИНО,за това стихотворение! ПОКЛОН!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...