28.08.2009 г., 11:33

Къде си, дух патриотичен?

830 0 7

Къде си, дух патриотичен?

 

Българийо, земя красива,

къде са днес чедата твои?

Задръж ги! Чуваш ли? Не бива

да губят верните устои!

 

Парче им дай от свойто тяло!

Признай им колко ги обичаш!

И как България се цяло

хилядолетие наричаш!

 

Хвали си миналото време –

когато чинно пред галопа,

понесъл българското племе,

глава е свеждала Европа!

 

И потопи ги ти, родино,

в онези славни времена –

не помнят дати и години,

но, зная, помнят имена!

 

Върни ги някъде в полята

след някоя победа чудна

да видят в кръв земя облята

на вража орда многолюдна!

 

Чети им Вазов неуморно!

Попей за хората си смели!

Кажи им гордо, отговорно,

защо за теб са те умрели!

 

Зови ги, мале, поотделно,

че всяко име заслужава

во век веков на място челно

в устата техни да застава!

 

Прости им туй, че са невежи

и в своя дух ги просветли!

Да знаеш, майко, еж се ежи,

защото има гръб с бодли!

 

И знай, Българийо, любима,

на тях им трябва малко само –

любов е имало и има,

но днес е нужно леко рамо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не ща ви робските поклони!
    На мен ми стига сал' това,
    че сте видяли тез жалони,
    че сте разбрали тез слова.
  • Ти си истински българин!
    Поздрави!
  • Освен ПОКЛОН друго и да искам не мога да напиша!
  • Поздравления!
  • ПОКЛОН до земя ти правя БЪЛГАРИНО,за това стихотворение! ПОКЛОН!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...