5 апр. 2011 г., 22:55

...където без слънце е ден.... 

  Поэзия
1070 0 6

Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.

Горча. И преглъщам мечти.

Целувам без страст и почти неохотно
свалените маски преди само ден.
А после ги тъпча с краката виновно.
Покривах се с тях. Те погубиха ме...

Събличам се цялата, гмуркам се в мрака.
Не вярвам, че някой ще тръгне след мен.
Но все пак, надявам се, някой ме чака
там вътре, където... без слънце е ден.

© Цвет Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??