Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно
свалените маски преди само ден.
А после ги тъпча с краката виновно.
Покривах се с тях. Те погубиха ме...
Събличам се цялата, гмуркам се в мрака.
Не вярвам, че някой ще тръгне след мен.
Но все пак, надявам се, някой ме чака
там вътре, където... без слънце е ден.