Селото, изчезнало преди
някой да ме нарече по име.
Оцелели няколко добри,
сгушени във себе си колиби.
До реката - плачещи върби
ронят тишината като спомен.
В ниското неистови щурци
се опитват песен да догонят.
Дворът е отдавна запустял.
Къщата я няма. Само двете
стълби са останали. По тях
дядо ми отиде на небето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.