Селото, изчезнало преди
някой да ме нарече по име.
Оцелели няколко добри,
сгушени във себе си колиби.
До реката - плачещи върби
ронят тишината като спомен.
В ниското неистови щурци
се опитват песен да догонят.
Дворът е отдавна запустял.
Къщата я няма. Само двете
стълби са останали. По тях
дядо ми отиде на небето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up