Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
9.04.2008 г., 18:48 ч.

Където всичко е преди... 

  Поезия » Друга
863 0 12

Селото, изчезнало преди
някой да ме нарече по име.
Оцелели няколко добри,
сгушени във себе си колиби.

 

До реката - плачещи върби
ронят тишината като спомен.
В ниското неистови щурци
се опитват песен да догонят.

 

Дворът е отдавна запустял.
Къщата я няма. Само двете
стълби са останали. По тях
дядо ми отиде на небето.

 

Минало усещане за дом
пренасища въздуха с вълшебство.
Вятърът минава мълчешком.
Свобода, оставена в наследство.

 

Люлката е празна. Пролетта
слънцето люлее, преди пладне.
Бъдещето няма детски глас,
който да извика като падне.

 

Ябълката - грейнала жена,
стопанисва спомена за радост.
Свети насред този малък рай
и очаква да я зърне дядо...

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??