9.04.2008 г., 18:48 ч.

Където всичко е преди... 

  Поезия » Друга
959 0 12
Селото, изчезнало преди
някой да ме нарече по име.
Оцелели няколко добри,
сгушени във себе си колиби.
До реката - плачещи върби
ронят тишината като спомен.
В ниското неистови щурци
се опитват песен да догонят.
Дворът е отдавна запустял.
Къщата я няма. Само двете
стълби са останали. По тях
дядо ми отиде на небето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??