Kъклица
Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца...
Днес променени сме, зли за двамина...
И с почернели медали се кичим,
и се надуваме, пуяци същи.
Прашни лежат, на пианото вкъщи,
простите думички - вярвам, обичам...
В кибер пусия потайни кибичим...
Злоба злорадо в екрана се мръщи.
На безразличие. С думи могъщи.
Тролове мои, с любов ви обричам. :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
