11 дек. 2019 г., 15:38 2019-12-11T19:43:45+02:00

Kъклица

Поэзия » Другая

545 2 5

Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,

толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца...
Днес променени сме, зли за двамина...

И с почернели медали се кичим,
и се надуваме, пуяци същи.
Прашни лежат, на пианото вкъщи,
простите думички - вярвам, обичам...

В кибер пусия потайни кибичим...
Злоба злорадо в екрана се мръщи.
На безразличие. С думи могъщи.
Тролове мои, с любов ви обричам. :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Забелязахте ли, че стихотворението завършва с усмивка? Ако си добър, радваш се и плачеш, за малките неща в живота и посрещаш с любопитство всеки нов ден...Малките хора нямат значение...Никакво!

2019-12-12T11:29:56+02:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Даа, някои хора се самозабравят и провокациите в живота, всъщност, показва истинското им лице! Поздрави, Наде!

2019-12-12T10:16:39+02:00
aap (Ангел)

Силен,точен стих!Поздравления Наде!Споделям написаното от всички!

2019-12-12T10:07:29+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Марианче, Ангелче, Дани, благодаря ви!

2019-12-12T08:58:20+02:00
dansyto (Данаил Таков)

!!!
И с почернели медали се кичим,
и се надуваме, пуяци същи.
Прашни лежат, на пианото вкъщи,
простите думички - вярвам, обичам...

2019-12-12T00:23:02+02:00